инж. РАШКО СТАЙКОВ ПРЕД ВЕСТНИК КЛАСА

   - Г-н Стайков, в края на миналата седмица започна реализацията на поредния проект на компанията ви, какво предвижда той?
   - Направихме първа копка на строителството на спортна зала в Ботевград на 09.09.2011 г. Съоръжението ще се изгражда от консорциум „Спорт Арена”, в който „Р.С. Инженеринг” е главен изпълнител. Залата е многофункционална, с капацитет 4000 зрители при състезания по баскетбол и волейбол, а при игри на хандбал леко намалява, защото те изискват състезателното поле да е по-голямо. Ще може да се ползва и при провеждането на концерти. Тази зала е важен обект не само за района, но и за българския спорт. След националната спортна зала в София и Двореца на спорта и културата във Варна тя става значимо съоръжение. Залата е близо до столицата и инфраструктурата е на много добро ниво. Тя е предназначена както за състезания, така и за детски, масов и професионален спорт и тренировъчна база. В нея има зали за конференции, кабини за журналистическо отразяване, фитнес зала и дори кафе-сладкарница, т.е. покрити са всички изисквания за изграждане на едно съвременно съоръжение. Проектът предвижда нормативно необходимите паркоместа, съответстващи на застроената площ и брой посетители. Реализирането на този проект е интересна и вдъхновяваща задача за опитния инженерно-технически и изпълнителски екип на „Р.С.Инженеринг“. Техническият проект е дело на водещо проектантско бюро „Амфион” с ръководител арх. Борислав Богданов. Но…истината е , че без решимостта и последователността на общинското ръководство и лично на кмета г-н Георги Георгиев, този проект нямаше да бъде възможен. Договорът за изпълнение е 24 месеца, инвеститор е община Ботевград, а стойността е 7 млн. лв. Аз мога да гарантирам за качеството и срока на изпълнение, а с финансирането вярвам, че ще се справи общината.

   - Това първият обект на фирмата в тази община ли е?
   - Компанията има реализиран чудесен жилищен комплекс тук - „Панорама Ботевград“. Той се състои от блокове с апартаменти и 9 къщи със собствени дворчета. Комплексът се поддържа и управлява от фирма за управление на собствеността „МСИ-Витоша“. Идеята и инвестицията е на нашия френски партньор от Group GHI. В този комплекс хората в Ботевград разполагат с жилище с всички съвременни изисквания за качество и функционалност.

   - Започна ли съживяване на пазара във високото строителство?
   - Купувачите все още са плахи. Има интерес, много хора се интересуват от жилищата, но по-рядко се стига до реализация. Банките започват отново да отпускат жилищни кредити, намалиха и лихвите, облекчиха условията, което ни дава надежда, че пазарът ще започне да се развива. Но продажбите са все още малко. До края на годината може да се очаква ръст спрямо стойностите от 2010 г. Но не и спрямо средната база за развитие при пиковите постижения преди кризата.

   - Действа ли отрезвяващо кризата на бранша?
   - Кризата в бранша е не просто отрезвяваща, тя е катарзис. Световната финансова криза придоби измерения на инвестиционна в България. Строителният пазар стана свит и неатрактивен за случайните и спекулативните играчи. Така на него остават сега компаниите, за които тази работа е сериозен бизнес и призвание.

   - Кога ще има осезаемо възстановяване в сектора?
   - Не мисля, че в бранша ще има втора „пролет“. Вероятно нещата ще вървят бавно и постепенно, като фирмите, които работят от много години в сектора, ще носят възстановяването на плещите си. Кризата въведе много тежки правила на оцеляване, които трябва дълги години да се спазват, и то на много висока цена – много повече труд, с много по-малки печалби. Трябва да се строи качествено, съвременно и да се стремим към клиенти, които оценяват хубавото. Стремежът е към хубав продукт, качествено и технически издържан. Положението не е розово, но не е и безнадеждно. След 5 години строителният бранш според мен ще е по-качествен, по-енергийноефективен и предлагащ докрай завършени продукти. Бъдещето е в качеството, срока и коректността.

   - Според вас, има ли пазар за т. нар. пасивни къщи, които трябва да осигуряват пълна енергийна ефективност?
   - Пазар има, но той е изключително ограничен, тъй като пасивната къща е високобюджетна инвестиция, а не само модерно мислене с грижа за околната среда. В момента изграждаме една къща от този тип по поръчка. Според мен трябва да се инвестира в нискоенергийни сгради. Това е финансово възможно за повече хора и ще им носи намалени енергийни разходи при експлоатацията. По наши изчисления в реализирани проекти от този тип необходимите средства за поддръжка са около 1 лв. на кв. м. Затова моето мнение е, че близкото бъдеще трябва да е в нискоенергийните къщи, а после ще се стигне и до пасивните.

   - Каква е разликата в цените на строителство на пасивните и нискоенергийните къщи и традиционното изграждане?
   - Традиционното изграждане не е като преди години, защото нормите, по които се проектират сега сградите при класическото строителство, са доста завишени по отношение на енергийната ефективност. Разликата в строителството на класическата къща и нискоенергийните е между 45 и 50 на сто. И приблизително толкова по-скъпо е изграждането на пасивното жилище спрямо нискоенергийното. Това е така, защото при тях трябва да се сложи термо помпа, която трябва да топли и охлажда обекта, а те са много скъпи. Връщането на инвестицията в енергийно ефективно жилище отнема не по-малко от 7 години. А при пасивните сгради срокът е приблизително двойно по-дълъг. Тези години са необходими, за да се възстанови разликата в сумата, която се дава в повече, за да бъде построена една къща не като класическа, а като пасивна.

   - Ще участвате ли в проектите за саниране на сгради, които регионалното министерство започва да изпълнява с европейско финансиране?
   - Програмата, която ще стартира Министерството на регионалното развитие, за саниране е интересна за нас, защото е много мащабна. Обемите, които ще трябва да се изпълняват, са големи, което ще даде възможност за работа на много фирми. Но според мен ще има сериозни проблеми по реализацията. Те ще дойдат от собствениците на имотите заради липса на качествено управление на етажната собственост. Ние участвахме в първите преговори по създаването на Закона за управлението на етажната собственост. Сега той е приет, принципите, заложени в него, са много добри, но проблемите с приложението си остават. Това ще създаде проблеми и при реализацията на програмата за саниране. Самият действащ закон не изчиства някои пречки, които идват от нежеланието на някои собственици да се придържат към правилата. Ние сме единствената държава в ЕС, в която на глава от населението има толкова много лична имотна собственост. Но българите трябва да разберат, че тя изисква грижи, поддръжка и финанси. Да си собственик, означава да носиш бремето на имота си. В центъра на София има сгради с рушащи се фасади, защото живущите там не искат, или не могат да отделят пари за поддръжка и няма нормативна уредба, с която общината да ги принуди. Имате ли собственост, тя трябва да е във вид, който не пречи на обществото и на градската среда.

   - Смятате ли, че действащият Закон за етажната собственост може да наложи дисциплина, или той трябва да бъде променен?
   - Сегашната нормативна база може би не е най-добрият писан закон, но той е голяма стъпка напред. Проблемът не е в него, а в приложението. Защото той е норма, която трябва да се спазва от всички, дори и да не е най-доброто, което може да се направи. Един блок, вход или няколко входа трябва да работят така, че общите части и околоблоковото пространство да са в добро състояние. А законът определя правилата и е регулатор на отношенията. Във Франция се строят жилища на акционерен принцип, от което идва и разликата в управлението след това. Основното, което трябва да научим от тях, е дисциплината, респектът и спазването на законите. Да спазваш правилата в един блок и вход, означава да уважаваш себе си, съседите си и общината.
Мисля, че „бонусната“ система (озеленяване на околоблоковото пространство, безплатен инженерингов проект и др.), която регионалното ведомство предлага, допълнително ще стимулира гражданите.

   - Имате ли обекти извън страната и мислите ли да се насочвате към международни пазари?
   - До момента не сме изпълнявали обекти извън България. В последните години и сега най-голямата строителна площадка са Балканите. На всички търгове в България, Македония, Албания, Хърватия масово участват италиански, испански, френски и немски фирми. Това са големи и мощни концерни, с които българските фирми не могат да се преборят. Една от причините е, че частният строителен бизнес в страната е едва на около 20 години, а мощните западни компании имат традиция от век. Родният бранш работи много добре на пазара на Сърбия и Македония. Но и там конкуренцията е много сериозна.
Проблем в сектора остава отказът на банките да отпускат финансиране на инвестиционни строителни проекти. В момента за тях този пазар е неатрактивен, което допълнително ограничава възможностите за работа. Това кара фирмите или да работят, като инвестират цялата си печалба, или да не работят.





Р.С. ИНЖЕНЕРИНГ ООД - Проектиране, Строителство, Предприемачество. 2022 © Уеб дизайн от Ей Ем Дизайн. Всички права запазени.

Top