Честит празник, София!

София 

                               “Сердика е моят Рим...”        

                                                 Константин Велики

Ти си град, посветен на премъдрост свещена

и си град, доверен на Христос.

Твоят корен се губи в дълбоката древност.

Между вчера и утре си мост.

Ти си зван и Средец. Не среда, а огнище

на култура, на вяра и свяст.

До основи си сриван, изгарян и... нищо.

Пак те има. Възкръснал за нас.

Моят Рим! Ти е казвал един император.

Като Сердика бил си познат.

Живи извори бликат, по-ценни от злато

и те правят завинаги млад.

Тройна крепост. Триадица някога бил си.

Град, орисан от три планини.

В тях духът ти, в скалите гранитни родил се,

търси нови за теб висини.

Ти растеш, не старееш. Все по-млад и красив.

Едновременно град си. И блян.

Става камъкът смъртен. Ти оставаш пак жив.

Като грях си. Красив и желан.

Моя София! Аз пък така ще ти казвам.

Не е нужно да бъда велик.                                         

Ти мой дом си. И крепост. За делник и празник.

Ти си вечност, а аз съм твой миг.